мандатче

Речник на българския език

мандатче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-дат-че
членувано ман-дат-че-то
мн.ч. ман-дат-че-та
членувано ман-дат-че-та-та