мангуста

Речник на българския език

мангу̀ста съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мангу̀сти, ж. Хищен бозайник в Азия и Африка с гъвкаво тяло, което се храни с мишки и змии.

Грешни изписвания (3)

  • мангустъ
  • мънгуста
  • мънгустъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-гус-та
членувано ман-гус-та-та
мн.ч. ман-гус-ти
членувано ман-гус-ти-те
звателна форма