манган

Речник на българския език

манга̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Химически елемент — сребристобял трошлив метал, употребяван в металургията.
прил. манга̀нов, манга̀нова, манга̀ново, мн. манга̀нови. Манганови руди.

Грешни изписвания (1)

  • мънган

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-ган
непълен член ман-га-на
пълен член ман-га-нът
мн.ч. ман-га-ни
членувано ман-га-ни-те
бройна форма ман-га-на
звателна форма