манатарка

Речник на българския език

маната̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. маната̀рки, ж. Ядлива гъба с кафеникава гугла и цилиндрично пънче със същия цвят. Отивам в гората за манатарки.

Грешни изписвания (7)

  • манатаркъ
  • манътарка
  • манътаркъ
  • мънатарка
  • мънатаркъ
  • мънътарка
  • мънътаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-на-тар-ка
членувано ма-на-тар-ка-та
мн.ч. ма-на-тар-ки
членувано ма-на-тар-ки-те
звателна форма