мана

Речник на българския език

мана̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Заболяване по лозята поради обилни изпарения след дъжд. Брашнеста мана.

Грешни изписвания (3)

  • манъ
  • мъна
  • мънъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-на
членувано ма-на-та
мн.ч. ма-ни
членувано ма-ни-те
звателна форма —

Връзки