мамонт

Речник на българския език

мамо̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мамо̀нти, (два) мамо̀нта, м. Мамут.

Грешни изписвания (1)

  • мъмонт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-монт
непълен член ма-мон-та
пълен член ма-мон-тът
мн.ч. ма-мон-ти
членувано ма-мон-ти-те
бройна форма ма-мон-та
звателна форма