мамалига

Речник на българския език

мамалѝга съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Румънско национално ястие, приготвено от варено царевично брашно; качамак.

Грешни изписвания (7)

  • мамалигъ
  • мамълига
  • мамълигъ
  • мъмалига
  • мъмалигъ
  • мъмълига
  • мъмълигъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ма-ли-га
членувано ма-ма-ли-га-та
мн.ч. ма-ма-ли-ги
членувано ма-ма-ли-ги-те
звателна форма