малага

Речник на българския език

мала̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Подсладено гъсто вино с вкус на карамел от околността на гр. Малага в Испания.

Грешни изписвания (3)

  • малагъ
  • мълага
  • мълагъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ла-га
членувано ма-ла-га-та
мн.ч. ма-ла-ги
членувано ма-ла-ги-те
звателна форма