максимумче

Речник на българския език

максимумче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мак-си-мум-че
членувано мак-си-мум-че-то
мн.ч. мак-си-мум-че-та
членувано мак-си-мум-че-та-та