макрообективче

Речник на българския език

макрообективче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мак-ро-о-бек-тив-че
членувано мак-ро-о-бек-тив-че-то
мн.ч. мак-ро-о-бек-тив-че-та
членувано мак-ро-о-бек-тив-че-та-та