макрообектив

Речник на българския език

макрообектив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • макрообектиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мак-ро-о-бек-тив
непълен член мак-ро-о-бек-ти-ва
пълен член мак-ро-о-бек-ти-вът
мн.ч. мак-ро-о-бек-ти-ви
членувано мак-ро-о-бек-ти-ви-те
бройна форма мак-ро-о-бек-ти-ва
звателна форма