макетен

Речник на българския език

макѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. макѐт

Грешни изписвания (3)

  • макетин
  • мъкетен
  • мъкетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-ке-тен
непълен член ма-кет-ния
пълен член ма-кет-ни-ят
ж. р. ма-кет-на
членувано ма-кет-на-та
ср. р. ма-кет-но
членувано ма-кет-но-то
мн. ч. ма-кет-ни
членувано ма-кет-ни-те