майсторка

Речник на българския език

ма̀йсторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ма̀йсторки, ж. Жена майстор.

Грешни изписвания (3)

  • майсторкъ
  • майстурка
  • майстуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. майс-тор-ка
членувано майс-тор-ка-та
мн.ч. майс-тор-ки
членувано майс-тор-ки-те
звателна форма