майорче

Речник на българския език

майорче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-йор-че
членувано ма-йор-че-то
мн.ч. ма-йор-че-та
членувано ма-йор-че-та-та