мазутен

Речник на българския език

мазутен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-зу-тен
непълен член ма-зут-ния
пълен член ма-зут-ни-ят
ж. р. ма-зут-на
членувано ма-зут-на-та
ср. р. ма-зут-но
членувано ма-зут-но-то
мн. ч. ма-зут-ни
членувано ма-зут-ни-те