мазут

Речник на българския език

мазу̀т — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Остатъци, получени след преработката на нефта, които се употребяват за гориво и смазка.

Грешни изписвания (1)

  • мъзут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-зут
непълен член ма-зу-та
пълен член ма-зу-тът
мн.ч. ма-зу-ти
членувано ма-зу-ти-те
бройна форма ма-зу-та
звателна форма —

Връзки