мажоритарен

Речник на българския език

мажорита̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мажорита̀рна, мажорита̀рно, мн. мажорита̀рни, прил. Който се отнася към изборна система, основана на мнозинството гласове.
Мажоритарна система. 1. — Избирателна система, при която мандатите взема спечелилата най-много гласове партия.
2. Избирателна система, при която мандатът се взема от кандидата, за когото са подадени най-много гласове.

Грешни изписвания (15)

  • мажоретарен
  • мажоретарин
  • мажоритарин
  • мажуретарен
  • мажуретарин
  • мажуритарен
  • мажуритарин
  • мъжоретарен
  • мъжоретарин
  • мъжоритарен
  • мъжоритарин
  • мъжуретарен
  • мъжуретарин
  • мъжуритарен
  • мъжуритарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-жо-ри-та-рен
непълен член ма-жо-ри-тар-ния
пълен член ма-жо-ри-тар-ни-ят
ж. р. ма-жо-ри-тар-на
членувано ма-жо-ри-тар-на-та
ср. р. ма-жо-ри-тар-но
членувано ма-жо-ри-тар-но-то
мн. ч. ма-жо-ри-тар-ни
членувано ма-жо-ри-тар-ни-те