мажоретен

Речник на българския език

мажорѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мажорѐтна, мажорѐтно, мн. мажорѐтни, прил.
Мажоретен състав. — Група от оркестър и танцьорки, които представят под строй художествено маршируване.

Грешни изписвания (7)

  • мажоретин
  • мажуретен
  • мажуретин
  • мъжоретен
  • мъжоретин
  • мъжуретен
  • мъжуретин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-жо-ре-тен
непълен член ма-жо-рет-ния
пълен член ма-жо-рет-ни-ят
ж. р. ма-жо-рет-на
членувано ма-жо-рет-на-та
ср. р. ма-жо-рет-но
членувано ма-жо-рет-но-то
мн. ч. ма-жо-рет-ни
членувано ма-жо-рет-ни-те