маджун

Речник на българския език

маджу̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Тестообразна маса за прилепване на стъкла към дървена рамка (на прозорци) или за запълване на пукнатини.
2. Диал. Гъст сладък сироп, приготвен при варене на плодове; петмез.

Грешни изписвания (1)

  • мъджун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-джун
непълен член ма-джу-на
пълен член ма-джу-нът
мн.ч. ма-джу-ни
членувано ма-джу-ни-те
бройна форма ма-джу-на
звателна форма