магнум

Речник на българския език

магнум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. маг-нум
непълен член маг-ну-ма
пълен член маг-ну-мът
мн.ч. маг-ну-ми
членувано маг-ну-ми-те
бройна форма маг-ну-ма
звателна форма