магнитуд

Речник на българския език

магнитуд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • магнитут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. маг-ни-туд
непълен член маг-ни-ту-да
пълен член маг-ни-ту-дът
мн.ч. маг-ни-ту-ди
членувано маг-ни-ту-ди-те
бройна форма маг-ни-ту-да
звателна форма