магнетичен

Речник на българския език

магнетѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • магнетичин
  • магнитичен
  • магнитичин
  • мъгнетичен
  • мъгнетичин
  • мъгнитичен
  • мъгнитичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. маг-не-ти-чен
непълен член маг-не-тич-ния
пълен член маг-не-тич-ни-ят
ж. р. маг-не-тич-на
членувано маг-не-тич-на-та
ср. р. маг-не-тич-но
членувано маг-не-тич-но-то
мн. ч. маг-не-тич-ни
членувано маг-не-тич-ни-те