магнетит

Речник на българския език

магнетѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • магнитит
  • мъгнетит
  • мъгнитит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. маг-не-тит
непълен член маг-не-ти-та
пълен член маг-не-ти-тът
мн.ч. маг-не-ти-ти
членувано маг-не-ти-ти-те
бройна форма маг-не-ти-та
звателна форма