магнезит

Речник на българския език

магнезѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Минерал със стъклен блясък, наричан морска пяна; магнезиев карбонат.

Грешни изписвания (3)

  • магнизит
  • мъгнезит
  • мъгнизит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. маг-не-зит
непълен член маг-не-зи-та
пълен член маг-не-зи-тът
мн.ч. маг-не-зи-ти
членувано маг-не-зи-ти-те
бройна форма маг-не-зи-та
звателна форма