магистратура

Речник на българския език

магистрату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Общо название на съдийските длъжности и съдебното ведомство.
2. Обществена или държавна длъжност.

Грешни изписвания (15)

  • магестратура
  • магестратуръ
  • магестрътура
  • магестрътуръ
  • магистратуръ
  • магистрътура
  • магистрътуръ
  • мъгестратура
  • мъгестратуръ
  • мъгестрътура
  • мъгестрътуръ
  • мъгистратура
  • мъгистратуръ
  • мъгистрътура
  • мъгистрътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-гис-т-ра-ту-ра
членувано ма-гис-т-ра-ту-ра-та
мн.ч. ма-гис-т-ра-ту-ри
членувано ма-гис-т-ра-ту-ри-те
звателна форма