маане

Речник на българския език

маанѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. маанѐта, ср. Турска народна песен с бавна мелодия и извивки.

Грешни изписвания (3)

  • маъне
  • мъане
  • мъъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-а-не
членувано ма-а-не-то
мн.ч. ма-а-не-та
членувано ма-а-не-та-та