люцерна

Речник на българския език

люцѐрна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Бобово многогодишно растение, което се отглежда за фураж на добитъка. Кося люцерна. Суша люцерна.
2. Прен. Площ, засята с това растение.
прил. люцѐрнов, люцѐрнова, люцѐрново, мн. люцѐрнови. Люцерново семе.

Грешни изписвания (5)

  • лйоцерна
  • лйоцернъ
  • лйуцерна
  • лйуцернъ
  • люцернъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-цер-на
членувано лю-цер-на-та
мн.ч. лю-цер-ни
членувано лю-цер-ни-те
звателна форма