лютиче

Речник на българския език

лютѝче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. лютѝчета, ср. Растение с жълти цветчета, плевел.

Грешни изписвания (5)

  • лйотиче
  • лйотичи
  • лйутиче
  • лйутичи
  • лютичи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-ти-че
членувано лю-ти-че-то
мн.ч. лю-ти-че-та
членувано лю-ти-че-та-та