лютина

Речник на българския език

лютина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-ти-на
членувано лю-ти-на-та
мн.ч. лю-ти-ни
членувано лю-ти-ни-те
звателна форма