лютиков

Речник на българския език

лютѝков прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

лютѝкова, лютѝково, мн. лютѝкови, прил.
Лютикови растения. — Група растения с остър, лют вкус, като кукуряк, лютиче и др.

Грешни изписвания (7)

  • лйотиков
  • лйотикув
  • лйутиков
  • лйутикув
  • лютикув
  • лютикоф
  • лютикуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лю-ти-ков
непълен член лю-ти-ко-вия
пълен член лю-ти-ко-ви-ят
ж. р. лю-ти-ко-ва
членувано лю-ти-ко-ва-та
ср. р. лю-ти-ко-во
членувано лю-ти-ко-во-то
мн. ч. лю-ти-ко-ви
членувано лю-ти-ко-ви-те