лютивина

Речник на българския език

лютивина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Степен на лют.

Грешни изписвания (7)

  • лютевена
  • лютевенъ
  • лютевина
  • лютевинъ
  • лютивена
  • лютивенъ
  • лютивинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-ти-ви-на
членувано лю-ти-ви-на-та
мн.ч. лю-ти-ви-ни
членувано лю-ти-ви-ни-те
звателна форма