лютѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
лютѝва, лютѝво, мн. лютѝви, прил. Разг. Лют (в 1 знач.). Лютиво ядене.
Грешни изписвания (3)
- лйотив
- лйутив
- лютиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | лю-тив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | лю-ти-вия | ||
| пълен член | лю-ти-ви-ят | ||
| ж. р. | лю-ти-ва | ||
| членувано | лю-ти-ва-та | ||
| ср. р. | лю-ти-во | ||
| членувано | лю-ти-во-то | ||
| мн. ч. | лю-ти-ви | ||
| членувано | лю-ти-ви-те | ||