люпене

Речник на българския език

люпене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-пе-не
членувано лю-пе-не-то
мн.ч. лю-пе-ния
членувано лю-пе-ни-я-та