любуване

Речник на българския език

любу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (11)

  • лйобуване
  • лйобувани
  • лйобувъне
  • лйобувъни
  • лйубуване
  • лйубувани
  • лйубувъне
  • лйубувъни
  • любувани
  • любувъне
  • любувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-бу-ва-не
членувано лю-бу-ва-не-то
мн.ч. лю-бу-ва-ния
членувано лю-бу-ва-ни-я-та