любовчия

Речник на българския език

любовчия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • любовчиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-бов-чия
непълен член лю-бов-чи-я-та
пълен член лю-бов-чи-я-та
мн.ч. лю-бов-чии
членувано лю-бов-чи-и-те
бройна форма лю-бов-чии
звателна форма лю-бов-чи-йо