любителка

Речник на българския език

любѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. любѝтелки, ж. Жена любител.

Грешни изписвания (11)

  • лйобителка
  • лйобителкъ
  • лйобитилка
  • лйобитилкъ
  • лйубителка
  • лйубителкъ
  • лйубитилка
  • лйубитилкъ
  • любителкъ
  • любитилка
  • любитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-би-тел-ка
членувано лю-би-тел-ка-та
мн.ч. лю-би-тел-ки
членувано лю-би-тел-ки-те
звателна форма