любеничка

Речник на българския език

любеничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-бе-нич-ка
членувано лю-бе-нич-ка-та
мн.ч. лю-бе-нич-ки
членувано лю-бе-нич-ки-те
звателна форма