лъкатушене

Речник на българския език

лъкатушене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лъ-ка-ту-ше-не
членувано лъ-ка-ту-ше-не-то
мн.ч. лъ-ка-ту-ше-ния
членувано лъ-ка-ту-ше-ни-я-та