лъка

Речник на българския език

1. лъка̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лъкѝ, ж. Разг. Ниско място край река. Широка лъка.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • лака
  • лакъ
  • лъкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лъ-ка
членувано лъ-ка-та
мн.ч. лъ-ки
членувано лъ-ки-те
звателна форма —

2. Лъка̀ — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Лака
  • Лакъ
  • Лъкъ

3. лъка — ед. ч. непълен член

лъка е производна форма на лък (ед. ч. непълен член).

4. лъка — бройна форма

лъка е производна форма на лък (бройна форма).

Връзки