лъжла

Речник на българския език

лъ̀жла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лъ̀жли, ж. Разг. Пренебр. Жена, която по природа е склонна да лъже. Голяма лъжла.

Грешни изписвания (1)

  • лъжлъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лъж-ла
членувано лъж-ла-та
мн.ч. лъж-ли
членувано лъж-ли-те
звателна форма —

Връзки