лъжица

Речник на българския език

лъжѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лъжѝци, ж.
1. Прибор за загребване и ядене на течна или рядка храна. Супена лъжица. Дървена лъжица.
2. Съдържанието, което може да се помести в един такъв прибор. Гребнах една лъжица супа. Изядох две лъжици каша.
същ. умал. лъжѝчка, мн. лъжѝчки, ж. Чаена лъжичка.
Не е лъжица за твоята уста.Разг. Не е по силите ти, според възможностите ти, не е за тебе. Това момиче не е лъжица за твоята уста.
По лъжичка. — По много малко. Дава ми от парите по лъжичка.

Грешни изписвания (3)

  • лажица
  • лажицъ
  • лъжицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лъ-жи-ца
членувано лъ-жи-ца-та
мн.ч. лъ-жи-ци
членувано лъ-жи-ци-те
звателна форма