лъвица

Речник на българския език

лъвѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лъвѝци, ж.
1. Женски лъв.
2. Прен. Буйна и силна жена. Не жена, а лъвица.

Грешни изписвания (3)

  • лавица
  • лавицъ
  • лъвицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лъ-ви-ца
членувано лъ-ви-ца-та
мн.ч. лъ-ви-ци
членувано лъ-ви-ци-те
звателна форма