лутеранство

Речник на българския език

лутера̀нство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Едно от протестантските християнски течения на Запад, оформило се в хода на Реформацията (XVI в. ) в Германия с основоположник Лутер, който смята Библията за единствен източник на вярата и отрича църковната йерархия и върховната власт на римския папа, като не признава никакви други посредници освен Христос в общуването на хората с Бога.

Грешни изписвания (7)

  • лотеранство
  • лотеранству
  • лотиранство
  • лотиранству
  • лутеранству
  • лутиранство
  • лутиранству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лу-те-ран-с-т-во
членувано лу-те-ран-с-т-во-то
мн.ч. лу-те-ран-с-т-ва
членувано лу-те-ран-с-т-ва-та