лула

Речник на българския език

лула̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лулѝ, ж. Извита тръбичка с фуниевидно разширение за поставяне на тютюн, с която се пуши. Пуша лула. Една лула тютюн.
• Една лула тютюн не струва. — Нищо не струва. Животът без любов една лула тютюн не струва.

Грешни изписвания (3)

  • лола
  • лолъ
  • лулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лу-ла
членувано лу-ла-та
мн.ч. лу-ли
членувано лу-ли-те
звателна форма —

Връзки