лу̀ковица
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. лу̀ковици, ж.
1. Видоизменено кълбовидно стъбло у някои растения, което се състои от дебели, плътно прилегнали един върху друг слоеве, служи за храна и за начало на ново растение. Луковица на кокиче. Луковица на лук. Луковицата на чесън.
2. Разширение на основата на косъм. Луковица на косъма.
1. Видоизменено кълбовидно стъбло у някои растения, което се състои от дебели, плътно прилегнали един върху друг слоеве, служи за храна и за начало на ново растение. Луковица на кокиче. Луковица на лук. Луковицата на чесън.
2. Разширение на основата на косъм. Луковица на косъма.
Грешни изписвания (7)
- луковеца
- луковецъ
- луковицъ
- лукувеца
- лукувецъ
- лукувица
- лукувицъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | лу-ко-ви-ца | |
|---|---|---|
| членувано | лу-ко-ви-ца-та | |
| мн.ч. | лу-ко-ви-ци | |
| членувано | лу-ко-ви-ци-те | |
| звателна форма | — | |