лудница

Речник на българския език

лу̀дница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лу̀дници, ж.
1. Болница за душевноболни, луди. Отивам в лудницата. Лежа в лудницата.
2. Прен. Неразбория, безредие или голям шум от различни действия. Тук е истинска лудница, защото правим ремонт. В университета е лудница от изпити.

Грешни изписвания (3)

  • луднеца
  • луднецъ
  • лудницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. луд-ни-ца
членувано луд-ни-ца-та
мн.ч. луд-ни-ци
членувано луд-ни-ци-те
звателна форма