лотария

Речник на българския език

лота̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Разиграване на вещи или пари по предварително продадени билети с номера. Билет за лотария. Участвам в лотария.
2. Прен. Случка, голям късмет. Този случай е моята лотария. Тази възможност е истинска лотария.
прил. лотарѝен, лотарѝйна, лотарѝйно, мн. лотарѝйни. Лотариен билет.

Грешни изписвания (11)

  • лотареа
  • лотареъ
  • лотарея
  • лотариа
  • лотариъ
  • лутареа
  • лутареъ
  • лутарея
  • лутариа
  • лутариъ
  • лутария

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-та-рия
членувано ло-та-ри-я-та
мн.ч. ло-та-рии
членувано ло-та-ри-и-те
звателна форма