локаут

Речник на българския език

ло̀каут съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Закриване на предприятие и масово уволнение на работещите като начин за борба срещу техни искания.

Грешни изписвания (3)

  • локаот
  • локъот
  • локъут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-ка-ут
непълен член ло-ка-у-та
пълен член ло-ка-у-тът
мн.ч. ло-ка-у-ти
членувано ло-ка-у-ти-те
бройна форма ло-ка-у-та
звателна форма