лоза

Речник на българския език

1. лоза̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лозѝ, ж. Многогодишен храст с виещи се израстъци, който ражда грозде. Две лози с черно грозде. Лозата е пуснала нови филизи.
прил. ло̀зов, ло̀зова, ло̀зово, мн. ло̀зови. Лозови листа.

Грешни изписвания (3)

  • лозъ
  • луза
  • лузъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-за
членувано ло-за-та
мн.ч. ло-зи
членувано ло-зи-те
звателна форма —

2. Лоза̀ — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Лозъ
  • Луза
  • Лузъ

Връзки