логаритмуване

Речник на българския език

логаритму̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • логаретмуване
  • логаретмувъне
  • логаритмувъне
  • логъретмуване
  • логъретмувъне
  • логъритмуване
  • логъритмувъне
  • лугаретмуване
  • лугаретмувъне
  • лугаритмуване
  • лугаритмувъне
  • лугъретмуване
  • лугъретмувъне
  • лугъритмуване
  • лугъритмувъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-га-рит-му-ва-не
членувано ло-га-рит-му-ва-не-то
мн.ч. ло-га-рит-му-ва-ния
членувано ло-га-рит-му-ва-ни-я-та